Вдъхновение: Благодарим ти, мамо!

Често забравяме да благодарим на тези, които вярват в нас и никога не се отказват да ни подкрепят. Днешната ни история е за тези, които най-често пренебрегваме, защото сме най-сигурни в тях. С това искаме да се обърнем към нашите майки и да им благодарим, че вярват в нас.

Когато Зоу Хонгиан приветства появата на единствения си си през 1988, ужасни усложнения  след раждането оставят детето с множество увреждания и церебрална парализа. Докторите в родния ѝ град Хубей я насърчават да се откаже и да даде момченцето за осиновяване. Дори собственият съпруг на Зоу я съветва същото, защото смята, че детето ще води нещастен и безсмислен живот. Младата майка отхвърля всички тези идеи, развежда се със съпруга си и посвещава животът си на отглеждането и грижата за малкото си момченце.

Зоу работи на 3 места, за да издържа малкото си семейство. В това време, обаче, тя се старае да развива мисленето на сина си, като постоянно играе с него различни игри за повишаване на работата на мозъка. Основната цел на майката е да стимулира сетивата на момчето и да изгради основа за неговата интелигентност. Тя дори го учи как да борави с клечки за хранене, когато вдървените му ръчички дори не могат да ги задържат. Зоу признава в интервю, че не е искала синът ѝ да се срамува от физическите си недостатъци.  Заради това, че има съвсем малки способности в много области, тя го кара да работи усърдно, за да навакса и да преодолее трудностите.

29 години по-късно същото това момче – Динг Динг – е бакалавър от Пекинския Университет. Там той изучава екологични науки и инженерство. От скоро Динг Динг е и студент в Харвърд. Само можем да си представим колко горда е Зоу и колко благодарен е Динг Динг.

Накрая нека всеки от Вас не забравя, че нищо не може да пребори майчината любов.

Благодаря ти, мамо, за всичко!

chinese-mother-disabled-son-harvard-9

chinese-mother-disabled-son-harvard-3

chinese-mother-disabled-son-harvard-1

chinese-mother-disabled-son-harvard-2

Вдъхновение: Колко е важно да разбираш другите

Аутизмът представлява усамотяване и самоизолиране. Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите живеят в свой свят. За тях е от изключителна важност хората от обкръжението им да подхождат с разбиране към света, който са изградили и да се стараят да поддържат спокойствието им.

Затова, когато любимата видеотека на едно момче с аутизъм от Тексас, затваря, семейството му организира изненада и я мести вкъщи. Емоционалният момент е запечатан в снимки и бързо обикаля интернет. Щастието е толкова голямо, че момчето не може дори да каже дума – само пляска с ръце и се усмихва. Защото светът му е пълен отново. В колекцията са включени всичките му любими заглавия, а рафтовете са същите, както в затворената видеотека.

parents-recreate-blockbuster-autistic-son-hector-andres-javier-zuniga-4-590041632933e__700 parents-recreate-blockbuster-autistic-son-hector-andres-javier-zuniga-5-5900416571872__700 parents-recreate-blockbuster-autistic-son-hector-andres-javier-zuniga-6-59004167b08f9__700

 

 

Вдъхновение: Напук на предразсъдъците

Всички ние живеем с предразсъдъци. Всички сме ставали жертва на предразсъдъци. Но понякога се намират смели хора, които се опълчват срещу това, което по презумпция се очаква от тях и вдъхват сила, кураж и самоувереност.

Запознайте се с Ясмин Стенли. Тя предизвиква всички, които имат ясно изградена представа за това как трябва да изглежда тялото на някой, който тренира йога. Тя тренира от 2011г. , когато случайно ѝ попада купон за безплатен час. 6 години по-късно 27-годишната Ясмин е толкова влюбена в йогата, че вече самата тя е инструктор.

plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-1 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-2 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-3 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-4 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-5 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-6 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-7 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-8 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-9 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-10 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-11 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-12 plus-sized-yoga-jessamyn-stanley-13

 

Вдъхновение: Нов работник в старческия дом

Запознайте се с Орео, котката, която някак си проправи път в старчески дом и реши да работи там. Според рецепционистката на дома, който се намира в Кливланд, Охайо, Орео е като семейство за всички. Помага на обитателите, помага да служителите и всички много я обичат.

Всички оценяват присъствието на пухкавата животинка, защото повечето обитатели са имали домашни любимци и Орео им помага да се приспособят и да се чувстват като у дома си.

stary-cat-works-nursing-home-oreo-3 stary-cat-works-nursing-home-oreo-4 stary-cat-works-nursing-home-oreo-6 stary-cat-works-nursing-home-oreo-7

Вдъхновение: Безплатни играчки от златно сърце

Днес ще Ви запознаем с разказа на една майка, която няма как да е по-горда със сина си:

“6-годишният ми син Блейк влезе в стаята ми, когато се предполагаше, че трябва да е в леглото. Искаше да поговорим. Колкото и да ме ядоса, че не спи, си спомних една реплика, която гласи, че ако не се вслушваш в малките неща, които децата ти искат да ти кажат, те никога няма да ти доверят големите и важните. Затова го оставих да се покатери на леглото и поговорихме за няколко минути. Разбирахме се какво ще правим на следващия ден и му казах, че ще трябва да почистим и стаята му. Той ми отвърна “Но мамо, там е доста голяма бъркотия. Имам много играчки, които трябва да се приберат.” Обясних му, че играчките, които има, са благословия и че много деца нямат толкова играчки, а има и деца, които нямат никакви играчки. Очичките му се разшириха и наистина личеше, че думите ми са достигнали сърцето му. Той ми каза, че това е наранило “сърцебиенето” му и после подскочи. Втурна се в банята и донесе от там сгъваема масичка. “Можем да направим нещо като будка за лимонада, но с играчки” – каза ми той – “Аз мога да им дам моите играчки. Това е чудесна идея, нали мамо?”. Очите ми се напълниха със сълзи и се почувствах като осъдена. Обещах му да го обсъдим сутринта и си легнахме.

Очите ми все още бяха почти затворени на другата сутрин, когато той се втурна в стаята с викове “Мамо, готов съм! Да подредим будката ми за лимонада!”. Казах му, че докато си изпия кафето, той може да събере играчките, които иска да даде. Той ме погледна и гордо заяви, че вече е готов. Погледнах в кухнята и видях 8 от играчките му и няколко книги. Някой от играчките бяха любимите му. После се обърна към мен помръкнал, защото нямаше табела. Разбрахме се да му помогна да направи. Помогнах му с правописа на няколко думи, но той искаше да се справи сам. В крайна сметка, имахме и табела, на която пишеше: “Усмихнете се, деца! Елате при Блейк! Имаме безплатни играчки за вас!”. Докато изписвахме буквите върху белия лист, той се беше усмихнал от ухо до ухо и виждах, че това е изключително важно за него. Докато рисуваше малки сърчица по табелата, вече знаех, че е оставил и собственото си сърчице в кошницата с играчките.”

16107331_10212189952529900_2005781099946778354_o-5890c4cd5b4ed__880 IMG_4793-5890c6153f32b__880 IMG_4796-5890c50fed25c__880 IMG_4801-1-5890c5d47c268__880 IMG_4804-1-5890c5a15cf51__880 IMG_4806-1-1-5890c57216d27__880 IMG_4809-1-5890c55a1e540__880 IMG_4810-1-1-5890c5485f1fe__880

 

Вдъхновение: От бездомник, в почетен служител

Запознайте се с Негао – най-сладкият работник на бензиностанция в света. Кутрето е изоставено на бензиностанцията от предишните си собственици. Хората, които купуват бензиностанцията, забелязват скитащо се кученце около имота им и правят нещо невероятно. Двойката осиновява Негао и го прави почетен служител в новия им обект. Красавецът си има всичко, включително табелка с името и фирмена шапка. Когато клиенти спрат на бензиностанцията, Негао ги посреща и поздравява, печелейки веднага верни приятели, с неподръжаемия си чар.

Собствениците на Негао са благодарни за подаръка, оставен им от съдбата и окуражават всички, които искат домашен любимец, да осиновят животинче.

 abandoned-dog-gas-station-employee-negao-brazil-1abandoned-dog-gas-station-employee-negao-brazil-2 abandoned-dog-gas-station-employee-negao-brazil-3 abandoned-dog-gas-station-employee-negao-brazil-4 abandoned-dog-gas-station-employee-negao-brazil-5

Вдъхновение: Да живееш с МС

Jamie+Lynn+Sigler+2009+ALMA+Awards+Arrivals+ZYP3QRa7n4ml
Досега Джейми-Лин Сиглер, 35-годишна актриса от САЩ, изживява много активна година. В средата на януари звездата от сериала „Семейство Сопрано” се омъжи за своя годеник. А само няколко дни по-късно актрисата шокира всички с признанието си, че страда от множествена склероза от 15 години и се бори със заболяването си от тогава. Заедно със съпруга си и 3-годишния си син тя събира смелост и разкрива на света какво е да живееш с такава диагноза.
На въпросът „Как се е почувствала след като историята е излязла наяве?” Сиглер споделя, че се е събудила с истеричен плач. Чувствала се е уязвима, страхувала се е и не е знаела какво да очаква. След като, по съвет на съпруга си, минава през всички съобщения, които получава, Джейми се чувства невероятно. Изведнъж се превръща в част от група, която е щастлива да представя пред света. Изведнъж си дава сметка, че може да донесе промяна.
На моменти актрисата все още се чувства зле и тъжна, но да имаш толкова много хора, които да ти благодарят и да ти повтарят, че не си сам се оказва безценно за нея.
Запитана за причината да сподели тайната си със света, Джейми-Лин споделя, че първоначално е отнело много време да приеме състоянието си. Когато си млад е трудно да приемеш, че нещо забавя начина ти на живот, че би могло да влияе на мечтите и целите ти. Но най-важното нещо, което красавицата научава през тези години е, че първата стъпка в лечението е приемането на състоянието ти.
В началото актрисата се притеснява, че хората ще я съдят. Тя осъжда сама себе си и смята, че хората ще направят същото и ще странят от нея. В даден момент Джейми започва да се капсулира, защото смята, че така е по-лесно. Не иска други хора да решават вместо нея какво може и какво не може да направи. Губи идентичността си и се затваря в себе си до момента, в който не се престрашава да е честна с най-важния човек – самата себе си.
В интервюто Сиглер споделя, че не е спирала да работи. Разполага с хора на филмовите площадки, където снима, които се грижат за здравето ѝ. Най-голямата крачка, която актрисата прави е да е спокойна да поиска помощ. Вече не се притеснява да прекъсне снимки, защото трябва да си почине, а хората покрай нея се стараят да я накарат да се чувства комфортно. И основният съвет, който може да даде е „Повярвайте в себе си и бъдете най-важните хора в живота си.”

Вдъхновение: Един поглед – един спасен живот

Шийла Фредрик все още се чуди какво щеше да стане със слабичката, руса тийнейджърка от полета и до Сан Франциско през 2011г., ако не беше оставила онези лист и химикал в тоалетната.
“Очите й сякаш пронизваха душата ми. Щом ме погледна, разбрах, че нещо не е както трябва.” казва Фредрик, стюардеса към авиолиниите на Аляска.
През 2011 Шийла раздава напитки на пътниците в самолета от Сиатъл до Сан Франциско, когато забелязва момиче в износени, измачкани дрехи, със синини по краката, притиснато на седалката до прозореца, седящо до добре облечен по-възрастен мъж. Стюардесата веднага разбира, че се случва нещо нередно и докато спътникът на тийнейджърката разглежда менюто, очите на двете жени се срещат и Шийла прави знак на момичето да отиде до тоалетната. Там Фредрик оставя лист и химикал.
След като слабичкото, русо дете излиза от тоалетната, Шийла влиза и открива “Имам нужда от помощ” на гърба на листчето. Стюардесата веднага информира капитанът на полета, а полицията чака на терминала.
Оказва се, че момичето е било спасено от канал за трафик на хора. Ето как един поглед и точна преценка могат да преобърнат нечии живот.

Lxjr3e0

Вдъхновение: Една от групата

Това е 18-годишната Мари Смит от Отава
sub-buzz-27223-1485804261-6
Наскоро Смит се разхожда с няколко приятелки и посещава казино в града, в който живее. Като всеки тийнейджър, момичетата използват момента, в който всички са в тоалетната, за да си направят групова снимка. След като правят няколко фотоса, възрастна дама се приближава към групичката и им предлага да ги снима. Мари намира постъпката на жената за много мила и започва да си говори с нея. “Тя ни направи комплименти за дрехите и говореше с нас както говорят приятелите ни” – казва Мари. Възрастната жена признала, че компанията на момичетата много я радва и е стоплила сърцето ѝ. Разказала им също за моментите, в които тя и нейните приятелки обичали да се нагласят и да излязат по женски и колко много ѝ липсват тези усещания.
Тийнейджърката е докосната от разказа на жената и я моли за обща снимка. “Защо да тъгуваш по нещо, което можем да правим сега, заедно?” – пита Мари :)
sub-buzz-15306-1485804921-2

grid-cell-27786-1485804887-6

Вдъхновение: Любов от пръв поглед

Осиновяването е едновременно важно решение и сериозно предизвикателство. За семейство Олсън от Флорида решението идва няколко месеца след като започват да правят опити да имат трето дете. Вторият син на семейството е роден с вродена аномалия на гръбначния стълб, а междувременно Сара Олсън не успява да забременее. Тогава през главата ѝ преминава идея – защо да не осиновим?
Така в семейството им се появява и Тили Пърл Олсън. В галерията можете да видите вълшебния миг, в който семейство Олсън виждат дъщеричката си за първи път :)

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-2

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-3

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-5

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-6

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-7

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-8

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-9

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-10

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-13

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-14

couple-meets-adopted-daughter-newborn-photography-kristen-prosser-15

Вдъхновение: “Не искам куче!”

Да доведеш нов домашен любимец вкъщи не винаги е лесно решение. Особено когато някой от семейството не е много щастлив от това решение. В следващите снимки ще Ви покажем няколко кученца, които печелят сърцата на татковци, противили се на тяхното взимане.
Повечето хора, които твърдят, че не обичат кучета, ще Ви извадят милиони доводи защо е така, но понякога се случва да попаднат на правилното кутре, което разтапя сърцето им.
dads-who-didnt-want-dogs-2-5880779e787f2__605

dads-who-didnt-want-dogs-4-588077a35e42b__605

dads-who-didnt-want-dogs-5-588077a582ecd__605

dads-who-didnt-want-dogs-6-588077a872f2e__605

dads-who-didnt-want-dogs-7-588077ab5ff88__605

dads-who-didnt-want-dogs-9-588077af015df__605

dads-who-didnt-want-dogs-10-588077b1b3aee__605

dads-who-didnt-want-dogs-19-5880850fdb0a0__605

dads-who-didnt-want-dogs-28-58808aa6d7663__605

dads-who-didnt-want-dogs-33-588092ba98862__605

dads-who-didnt-want-dogs-47-58820e9eb1b18__605

dads-who-didnt-want-dogs-49-588215b543598__605

dads-who-didnt-want-dogs-50-5880809e25405__605

dads-who-didnt-want-dogs-51-58808108d238e__605

dads-who-didnt-want-dogs-52-588081b00ff91__605

dads-who-didnt-want-dogs-55-588083b12fb61__605

dads-who-didnt-want-dogs-68-58808f94e3bde__605

dads-who-didnt-want-dogs-101-5880d9e710d4c__605

dads-who-didnt-want-dogs-102-5880da4c508ba__605

dads-who-didnt-want-dogs-103-5880dabd5d156__605

Вдъхновение: За любовта към ученето

Раджеш Шарма е собственик на хранителен магазин, който прекарва последните седем години, обучавайки деца под мост. Близо 200 деца в неравностойно положение, които живеят в близките гета, сега посещават импровизираното училище, известно като “Безплатното училище под моста”, което се намира в един от най-замърсените градове в света – Ню Делхи.
В “Безплатното училище под моста” няма училищен звънец, маси и чинове. Има само една бетонна стена, част от самия мост. На бетона има черни дъски, има постери, има учител и много желаещи да се учат. Ускоряващи влакове бучат над главите на децата, но те не прекъсват занятията си.
Раджеш е на 45, не успява да завърши колеж, с големи мечти да стане инженер, които липсата на финансова възможност попарва. Днес благородното му сърце гледа към нова мечта – да осигури образование на деца, които не могат да си го позволят.
“Когато релсите и мостът още се строяха, минавах наблизо и видях децата на работниците да си играят в калта. Попитах родителите им защо не ги изпратят на училище, а те ми отговориха, че не могат да си позволят обучението им, а и самото училище е прекалено далече” казва Раджеш.
Когато разбира, че децата не могат да учат поради същата причина, поради която той зарязва мечтата си, мъжът решава да действа. Той отделя време, за да преподава на деца под открито небе. В началото започва с 2-3 деца и без никакви пособия.
Повечето хлапета, които посещават безплатното училище, са деца на работници, които често се местят, фермери и бедни семейства, живеещи в гетата около Делхи. 15-годишният Папу признава, че обича училището и всеки ден изминава по 2 километра, за да учи и рисува в “Безплатното училище под моста”.
Училището зависи изцяло от доброволци и финансиране от неправителствени организации и спонсори. Хората даряват книги, униформи, обувки и храна. Учениците нарастват от 50 през 2010г. до 200, само седем години по-късно.
През 2011 към Раджиш се присъединява и Лакхми Чандра, учител от Бихар, който сега живее в Делхи и преподава наука и математика на учениците.

sub-buzz-434-1484665742-3

sub-buzz-1682-1484665580-1

sub-buzz-1850-1484665647-1

sub-buzz-1877-1484665822-8

sub-buzz-1932-1484665794-1

sub-buzz-1952-1484665838-9

sub-buzz-3743-1484670805-1

sub-buzz-5324-1484670827-4

sub-buzz-26421-1484665720-8

sub-buzz-26582-1484665853-1

sub-buzz-26765-1484665701-1

sub-buzz-31969-1484665671-4

sub-buzz-32110-1484665780-14

sub-buzz-32655-1484665808-5

sub-buzz-32753-1484665763-3

Text Widget

Placerat vel augue vitae aliquam tinciuntool sed hendrerit diam in mattis ollis don ec tincidunt magna nullam hedrerit pellen tesque pelle.